Автор: Росица Александрова
Поколението Z или така нареченото дигитално поколение, израснало със старите читателски навици на родителите си, но пренесло четенето на ново ниво: Четат ли? Колко четат? Какво четат? Къде четат? Това са само част от въпросите, на които търсим отговори заедно със:
Емил Радев – български евродепутат от групата на ЕНП, който от десет години дарява книги на библиотеки, а през 2014 година става Посланик на Библиотеките в ЕП
Д-р Светла Петрова от Института за изследвания в образованието в България
Ралица Григорова, на 17 години, от София
Матилда Гертнер, на 18 години, от Германия, стажант в обществената радио станция AMS (продукция на AMS)
Алин Порнел – книжар в една от водещите книжарници в Брюксел, специализирала е в детска и юношеска литература (продукция на RTBF)
Поколението Z или така нареченото дигитално поколение, израснало със старите читателски навици на родителите си, но пренесло четенето на ново ниво: Четат ли? Колко четат? Какво четат? Къде четат?
Осемнадесетгодишната Матилда Гертнер от Германия и стажант в обществената радио станция АМS, споделя:
„Това е труден въпрос. Зависи. Наистина не мога да кажа да или не. Например, аз чета, но познавам и много хора, които също четат, но също така познавам и много други, които не четат. Четящите по целия свят се свързват глобално и изграждат общност, а четенето е хоби, което все още е забавно и можете да говорите за книги, да общувате чрез тях с други хора.“
За това, че четенето те среща с други хора, с които можеш да обсъдиш прочетеното, споделя и седемнадесетгодишната Ралица от София, но според нея развива и редица други умения.
„С годините съм си дала сметка, че четенето дава много позитиви, които не са толкова видими – най-малкото литературната грамотност и да можеш да разбираш нещата, които четеш в ежедневието си, също помага за правопис и пунктуация на подсъзнателно ниво. Полезно е, много е полезно да се чете.“
Какво показват изследванията и какви са читателските нагласи на българските ученици спрямо европейските им връстници и защо показваме ниски резултати според изследването PISA? И как дигиталната среда променя навиците за четене според д-р Светла Петрова от Института за изследвания в образованието.
„Особено младите хора четат в една много променена среда, все повече се чете в електронна среда. Ние се преориентирахме от печатния към дигиталния текст, той много широко навлиза и в училището.“
Ето какво добавя и Емил Радев – български евродепутат от групата на ЕНП, който от 10 години дарява книги на библиотеки, а през 2014-а става Посланик на Библиотеките в ЕП.
„Международното изследване PISA алармира за тревожни резултати по отношение на функционалната грамотност сред петнайсетгодишните и, ако днес това е проблем, си представете какво означава това за в бъдеще. Дали днешните петнайсетгодишни се причисляват към Поколениeто Z или са на границата на две поколения е въпрос на трактовка, но така или иначе, нека не глобализираме.“
За връзката между книгите и социалните мрежи разказва и Алин Порнел. Тя работи в една от водещите книжарници в Брюксел, специализирала е детска и юношеска литература.
„От друга страна, всъщност социалните мрежи, „Booktok“, „Instabook“ и всичко останало, направиха младите хора, които бяха в категорията „малки читатели“ и станаха „големи“ читатели.“
Подкастите от поредицата „Generation Z / Поколение Z“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
